Църквата „Успение Богородично“

Храмът в Широка лъка е осветен през 1835г. и е посветен на „Успение на Пресвета Богородица“.

След руско-турската война през 1828-29г., Султан Махмут II започнал да въвежда реформи в управлението на царството си, като дал известна религиозна свобода и позволил на християните по-свободно да изповядват вярата си и строят черкви и училища. В Рупчоса първи поискали разрешение да си построят църква Широколъчани, Чепеларци и Павелци. За целта, през 1833г. те изпратили пратеници да молят да им се позволи да изградят църкви. На следващата 1834г. просителите получили радостната вест, че им се позволява да си изградят молитвени домове. Черквите трябвало да се съградят на стари черковища, защото иначе щели да нарушат издадените султански фермани.

Избрали мястото, тъй като от незапомнени времена там се събирали да изпълняват духовни обреди, палили свещи, колили курбани. Избраното място (където е и днес църквата) било точно срещу конака на турския управник в Широка лъка – Смаил ага.

Той и другите мохамедани се противопоставяли на идеята на това място да се строи църква. Въпреки това цялото село се събрало и започнала трескава работа. При поставянето на основния камък дошъл Смаил ага и с вдигната пушка срещу зидарите забранил да се строи, но Тодор Щурият му извикал – Това село може да се вдигне, този камък няма да се вдигне. Като видели това, мохамеданите започнали всячески да пречат на работата.

Широколъчани се оплакали в Пловдив и от там изпратили нарочен сейменин, който дошъл със заповед да обуздае мохамеданите и да съдейства за по-скорошното съграждане на църквата. Мохамеданите, като научили защо е дошъл в селото отишли при него. Той ги посрещнал, но като чул да казват, че те не са съгласни да се гради църква, той се разгневил и ги укорил с думите: „Вие не зачитате царският ферман. Вие не само ще се смирите, но ще и да помагате на вашите комшии да си изградят черквата“. „Ако има царски ферман, ще се покорим на царските думи“, отговорили те. След като прочел царския ферман, мохамеданите се разотишли и повече не пречили на строежа.

Събрало се малко и голямо на мястото, дето ще се строи и всички започнали работа. Сградата трябвало да се издигне и покрие за 40 дни. Заповедта била изпълнена. Мъже и жени, деца, старци и баби работили с голяма любов и радост, защото ще си направят най-милото и най-желаното – християнски Божи дом. Камъни се носели от местността „Рупски камък“ – на 2 км. от постройката, като се подавали от ръка на ръка.

Благодарение на неуморния труд и вяра на широколъчани, през 1834г. църквата била построена за 40 дни.

Дълга 19м., широка 12м., висока 8м., със стени дебели 1м. Има 8 колони високи по 6м., които подпират покрива от едри каменни плочи (тикли). Вратите са масивни, обковани с дебела, желязна плоча, за да не може куршум да ги прониже. Храмът е заобиколен от всички страни с масивна каменна ограда дълга 120м. и висока от 5 до 10м. Храмът бил осветен през 1835г. и е посветен на „Успение на Пресвета Богородица“.

ЦЪРКВАТА „УСПЕНИЕ БОГОРОДИЧНО“ В ШИРОКА ЛЪКА. Храмът е съграден през 1834 г. Благодарение на неуморния труд и вяра широколъчани се справят с нелеката задача, указана от турската власт, да съградят храма за 40 дни. Главни организатори на строежа са Тодор Посрев и Дамян Каров от Широка лъка. Вероятно те са ръководили местната строителна група, организирана в дюлгерско сдружение (еснаф). Главен майстор е Митю Киряков от Чепеларе, известен строител на църкви в Беломорието и Средните Родопи. Името му е издълбано с големи букви в средата на лицевата страна на дървения парапет на балкона. Други източници споменават Щурю и Суровото Волку за надзиратели по подготовката и пренасянето на строителните материали от местността „Рупски камък“, на разстояние 2 км. Подавали ги от ръка на ръка, имало мома – Тина, която носела на гръб камък тежък 120 оки (ок. 150 кг.). Народната памет разказва как мъже, жени, деца старци и бабички напуснали домовете си и дошли на мястото, което било определено за строеж на храма. Започнала денонощна работа изпълнена с радост и любов, защото широколъчани най-после щели да съградят толкова отдавна мечтаната църква, в която да намерят утеха, подкрепа и близост с Бога. Едни копаели, други къртели и подготвяли камъни, пренасяли ги, трети дялали греди, приготвяли вар и пясък. Храмът е осветен на 20 юли 1835 г. от Пловдивския митрополит Никифор Лесбиец (о-в Лесбос), бивш Смирненски архиерей и е посветен на „Успение Богородично“. Храмът е единственият цялостно реставриран в Смолянска област и от малкото реставрирани църкви от ХІХ век в България.. И днес, младият отец Иван Марински, подобно на възрожденските свещеници, с много благост служи в него като духовен пастир на цялата енория.
Държавен архив – Смолян