Капитан Петко Войвода

Животът на Капитан Петко Войвота е низ от подвизи и геройство в закрила на слабите. Роден през 1844г. в село Дуган хисар, разположено в Югоизточните Родопи, Петко Войвода още ненавършил 20 години образува чета и започва да напада мохамеданските села за „отплата“ към местните аги и бейове. Хората го почитали и затова в Родопите са останали много легенди, предания и народни песни за него.

През 1863г. Петко Войвода води с четата си сражение с турска потеря, пленен е и откаран в Галиполи – там е осъден на доживотен затвор. Наказанието е трябвало да изтърпи в Солун, на път за затвора обаче успява да избяга. Стига до Италия, където се среща с Гарибалди, който го поставя на чело на чета гарибалдейци и изпращя на остров Крит в помощ на критските въстаници. Настъпва примирие и Капитан Петко Войвода се отправя към Марсилия от където после се връща в България.

През 1876г. Петко Войвода изпраща в Родопите чета за да брани българщината. След разбиването на Сюлейманпашовата армия, Петко Войвода се явява в Пловдив на разположение на генерал Скобелев, който го праща да бди над имота и живота на християнското население в родопите и да го пази от башибозука, тъй като руските войски не трябвало да проникват навътре в планината по политически причини. И така през пролетта на 1878г. Петко Войвода преобразува четата си в отряд, който бил само от доброволци.

През лятото на 1878г. четата навлиза в зоната на разбонтувалите се непокорени българо-мохамедански села. При селата Мугла, Брезе и др., води сражения с башибозука и с това спира похода на Сен Клер, чийто замисъл бил да произведе повсеместни въстания на ахрените, да осуети поставянето на Берлинската гранична демаркационна линия и да я измести на север и почти да я изравни с надвесения над Пловдив като Дамоклиев меч, Тъмрашки клин. А Тъмраш отстоеше само на 25км. (по въздушна линия) от Пловдив. В такъв случай чисто българските християнски села Широка лъка, Върбово, Гела, Солища, Стойките и др. щяха да останат отново под турско робство.

За големия авторитет на Капитан Петко Войвода пред турските военни власти ни сочи официално писно на турския полковник – командир на военна част в Пашмакли (Смолян) до Петко Войвода публикувано във в.Родолюбие.

писмо до капитан петко войвода

Петко Войвода получил писмото, но не направил нищо от поисканото. Той останал в Широка лъка докато се изяснят въпросите с границата. Граничната линия се определя и Капитан Петко Войвода завършва с успех мисията си, разпуска отряда и Широка лъка.

В Широка лъка се намира къщата (музей), където от 1878г. до 1879г. е живял Капитан Петко Войвода.

Паметник на Капитан Петко Войвода в Широка лъка

паметник на капитан петко войвода в широка лъка, къща на петко войвода в широка лъка