Участници в градежа на НУФИ – Широка лъка – храмът на Орфей, са всички широколъчани

Директорът на Националното училище за фолклорни изкуства в Широка лъка, в интервю за Радио „Фокус” – Смолян.

Фокус: Г-жо Тенова, в НУФИ – Широка лъка учат поколения талантливи млади българи. Бихте ли казали кога е построено училището и как е дошла идеята то да бъде точно в село Широка лъка?

Стоянка Тенова: В своето начало за много хора е известно, че НУФИ или тогава Средно музикално училище за народни инструменти и пеене в Широка лъка е създадено през 1971 г. Вероятно все по-малко хора знаят, че през 1969 г. излиза едно постановление на Централния комитет на Българската комунистическа партия, т. нар. 63-то постановление, което е публикувано във вестник «родопски устрем» на 17 ноември 1969 г. В това постановление се говори за социално-икономическото и културно развитие на Смолянски окръг. В най-общи линии в него се постановява да се открият институции, които да развият социално-икономическото и културно развитие на Смолянски окръг и една от тези институции е НУФИ – Широка лъка. В резултат на него предполагам, че е направен много сериозен анализ тъй като не случайно в Широка лъка се открива това училище.

Анализът, който е направен най-вероятно е в посока на това, че Широка лъка е селище с една много богата и песенна и инструментална традиция, с културно-исторически забележителности и място, което настина може да се превърне в едно своеобразно гнездо на таланти от цялата страна. В резултат на това на 5 септември през 1971 г. се провежда първия приемен изпит в училището. Макар, че през 1974 г е открита първата сграда от част от комплекса – мъжкото общежитие, учебният процес започва още през 1971 г. за това да се създаде един нормален учебен процес имат заслуга много хора. Един от тях е директорът на основното училище, Манол Радичев, който по онова време освобождава последният етаж на новата част на училището и лишава ОУ от кабинетна система, за да могат да се осигурят класни стаи по общообразователните предмети за Музикалното училище. Тогавашният директор на Горското стопанство, Георги Пенелов предоставя помещение за стол и за общежитие на училището, а председателя на Общинския съвет, Стефка Белакова освобождава две реставрирани къщи – Калайджийската и Згуровския конак, за да могат да се провеждат часовете по специален предмет. Всъщност този учебен комплекс, който ние в момента познаваме значително по-късно предоставя възможността на своите възпитаници да се обучават в него. Въпреки това първите възпитаници, които са усетили красотата и мъдростта на традиционното българско изкуство и разбира се водени от творчески дух и възможността да общуват с уникалния език на музиката идват. Така че започва първата учебна година със своите трудности и в различни сгради. Това никак не е било лесно.

Фокус: Кои са първите учители в училището?

Стоянка Тенова: Първите учители, които са били в училището – Лушка Куртева, Невена Попова, Мария Радичева, Детелина Тодорова, Георги Мановски. Тук е много важно да се каже, че през снежните преспи от Гела идват майстори, които са оставили вечна диря не само в училището и своите възпитаници, но и в сърцата на много хора. Това са големите гайдари Дафо Трендафилов и Михаил Калфов, които са първите учители по родопска гайда. Първият директор на училището, на който вероятно му е било изключително трудно и Константин Шопов и заместникът му, Марко Куртев. При всички случаи заедно с трудностите са се редували и удовлетворения и радост от постигнатите резултати и така вече повече от 40 години, въпреки че началото е било изключително трудно, то е поставено.

Фокус: Кога е открита сградата на училището, такава каквато я знаем и сега?

Стоянка Тенова: През 1974 година започва проектирането и строителството на мъжкото общежитие, след което започва и строеж на учебния комплекс, който официално се открива на 9 февруари, 1979 година. Този наистина великолепен архитектурен ансамбъл в типичен родопски стил е създаден от архитект Лилия Граматикова, която е подпомагана изключително от тогавашния окръжен архитект Петър Петров. Трябва всички да знаят, че участници в този градеж и храм на Орфей са всички широколъчани – учители, ученици и родители. За да могат днес със своите 16 класни стаи, 63 акустични кабинета за индивидуално обучение, с прекрасен административен корпус, с концертната зала с 200 места и библиотеката, този храм на Орфей да може да създава прекрасни условия на днешните възпитаници на училището. През годините заедно с учебно-битовия комплекс година след година се изгражда и усъвършенства образователния модел на училището като разбира се много голям принос за всичко това има първия директор Константин Шопов и в първите години изключително е подпомаган от тогавашния директор на музикалното училище в Пловдив Анастас Маринкев. При провеждането на първите изпити в училището участват професор Парашкев Хаджиев, професор Манол Тодоров, професор Асен Диамандиев, професор Кирил Стефанов – хора с изключителен опит и познавачи на българския музикален фолклор са имали възможност да правят селекцията на възпитаниците на училището. Така стъпка по стъпка в много голямо и тясно сътрудничество с Академията за музикално и танцово изкуство през годините се е търсил специфичния образователен модел на училището, за да се намерят най-добрите методи на обучение. Изключителна е помощта, която оказват на училището и на академик Николай Калфман. Нещото, което наистина дава атмосферата в това училище обаче през годините са педагогическия екип и разбира се възпитаниците на училището.

Фокус: Разкажете повече за тях – колко са учениците, които са учили в НУФИ и има ли известни музиканти, които са започнали своята кариера от Широка лъка?

Стоянка Тенова: Оформянето на стотици ученици като личности и музиканти в продължение на десетилетия е тясно свързано с въздействието и приноса на работилите като учители в Средно музикално училище – Широка лъка Стефан Мутафчиев, Костадин Льолев, Милчо Василев, Любен Досев, Тодор Киров. За една голяма част от тях училището е било мястото, в което те са направили първите си стъпки и като учители и като творци. През годините учители в училището са били Никола Запрянов, Никола Тенев, народните певици Анка и Стефка Кушлеви, Светла Тенева, Елена Каневска, Павел Куцев, Георги Маринов. Те са прокарали пътя за своите възпитаници, които и днес предават и опита и майсторството на своите възпитаници като днешните учители в училището Соня Балабанова, Щильон Неделчев, Калин Бочуков, Мария Урилска, Стефка Гайдева, Стоимен Добрев и още много други. Идва ли бих могла да изброя всички колеги, които са дали и ум и сърце за своите ученици, но важно е да се каже, че до този момент 1235 от всички специалности – народно пеене, народни инструменти – гайда, гъдулка, кавал, тамбура и български танци са завършили училището. Художествените състави като хор, оркестър, танцов състав, групите за автентичен фолклор, тамбурашки оркестър, гайдарските състави – каба и джура, камерните групи са дали уникалната възможност на много ученици да направят своите първи стъпки на сцената. Възможността да участват в множество концерти, конкурси и в записи, участия в задгранични турнета също е изключително важно за бъдещата успешна творческа на учениците в нашето училище. И сега след своите повече от 40 години, непрекъснато ние усъвършенстваме своя образователен модел, непрекъснато се адаптираме към условията, в които днес се развиват и фолклорните състави и формации, така че да можем да осигурим качествено образование на възпитаниците на НУФИ, а също така една възходяща творческа реализация. Неслучайно именно водени от това да бъдем адекватни във времето, в които живеем през 2000 година с подкрепата на Академията за музикално и танцово и изобразително изкуство в Пловдив, с подкрепата на Ансамбъл „Тракия” беше открита специалността „Български танци” и професия танцьор. Тази специалност се развива и утвърждава много успешно благодарение на таланта на хореографите Тома Карапаунов и Васка Христова. Основаването на тази специалност беше едно основание да оформим облика на нашито училище като едно учебно заведение, в които се изучава песенния, инструменталния и танцовия фолклор на България. Това, с което неминуемо всяко училище се гордее и всеки учител се гордее са неговите възпитаници, които са 1235 до момента. Ние се гордеем с тях, защото те продължиха традицията, развитието и разпространяването на българския музикален фолклор и голяма част от тях ги виждаме в състави като ансамблите „Филип Кутев”, Родопа”, „Тракия”, „Пирин” и много други състави. Голяма част от възпитаниците на училището се занимават с педагогическа дейност, така че имат възможността обучавайки ученици да подкрепят своето любимо училище като изпращат своите възпитаници, които да продължат традицията на своите учители. Известните възпитаници на НУФИ са много, но не може да не спомена Георги Андреев – диригент на ансамбъл „Филип Кутев”, Георги Кичуков – диригент на ансамбъл „Родопа”, който за съжаление наскоро почина, диригента на ансамбъл „Пирин” – Петьо Кръстев , преподавателите в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство – Костадин Бураджиев и Стоян Пауров и много други. Специално от специалността музикант-вокалист „Народно пеене”, училището в Широка лъка има изключително много добри певици, с които да се гордее. Една съществена част от тях са в Академията за музикално и танцово и изобразително изкуство, в хора на „Филип Кутев” – Нели Андреева, Татяна Скечелиева, изпълнителката на ансамбъл „Родопа” – Златина Узунова и още много други.

http://www.focus-radio.net/?action=opinion&id=16033