Песпонеделник

Песпонеделник и широколъшките песяци

Всяка година, в първата неделя на месец март в Широка лъка се провежда традиционния кукерски събор – „Песпонеделник“.

Широколъшките „песяци“ представляват група маскирани и костюмирани мъже (обикновено младежи). Тази група или дружина има „старейшина“, „нивеста“ („песяцка нивеста“ или „бабица“) и няколко „песяци“ („песяцки старци“). Освен „нивестата“ всички други имат маски („сурьети“) от цели овчи кожи, обърнати с вълната навън. Кожите се нахлузват на лицето и имат изрязани две дупки за очите и една за уста. За подчертаване на очите и устата, около дупките има нашити кръгове от червен плат. Някои слагат на устата лукови люспи, които изглеждат като големи и страшни зъби. За да се предаде по-подчертан мъжки вид на лицето се пришиват мустаци и бради. На така направената маска, някои слагат овнешки, пърчови или волски рога.

Характерни за външния вид на песяците са и големите гърбици, които се правят с подлагане на възглавници, парцали или слама под дрехата. Тези гърбици предават по-реалистичен вид на „старците“.

Всички песяци са „въоръжени“ със саби, боядисани с червена боя наречени „спатилки“. На пояса си песяка е препасал „татралки“ (хлопки на овце).

Старейшината не се отличава външно от другите песяци. Той началства останалите, определя наказанията на заловените „похитители“ на „нивестата“ и се грижи особено много за нейната сигурност.

„Нивестата“ е съпруга на старейшината. Нейната роля се изпълнява от момче или мъж, облечен в женски дрехи от широколъшка носия: вълненик, клашник, пояс, миндил и кърпа на главата. Има забучена в пояса хурка и преде по пътя.

Песяците ходят от къща на къща за да гонят лошото и за здраве и берекет. Ако те прескочи песяк ще ти върви през цялата година. След като обходят къщите песяците се отправят към селския площад („купището“), където представят венчален обред на невестата и старейшината, раждане, оран, засяване. По съдържание и характер, широколъшките песяци спадат към групата на „старците“, която стига до Карлово на север и изток и до към Панагюрско и Момина Клисура на запад. Особено си приличат с обичаите южно от Пловдив – около Асеновград.