Родопи

Родопите са най-старият и обширен планински масив в България. Планината е част от Рило-Родопския масив и представлява сложна система от ридове, котловини и дълбоко всечени речни долини.

Родопите се простират на площ от 14 737кв.км. (Българската част). На основата на редица природогеографски различия, планината се поделя на две части – Западна (или Западно и среднородопска) (висока) и Източнородопска (ниска). Средната надморска височина на Родопите е 785м., като западната част (или западно-и среднородопската част, където се намира Широка лъка) е значително по-висока от източната. Най-високият връх в Родопите е връх Голям Перелик – 2191м. Западната граница на планината Родопи с Рила, преминава по течението на р. Яденица, пресича седловината Юндола и Аврамова седловина и достига до долината на р. Места. На север планината граничи с Горнотракийската низина. Границата между западните и източните Родопи преминава по долината на р. Каяклийка, седловината Китка и долините на реките Горна Арда и десния й приток р. Маданска. Южната граница на Родопите неестествено завършва по държавната граница с Гърция.

В Родопите климатът е разнообразен. Средногодишната температура на 670м. е 9.6 градуса по Целзий, а на 2191м. около 2 градуса по Целзий. Южната част на планината е с по-мек климат, заради влиянието на Бяло море.

Горския пояс на Родопите основно място заемат смърча, белия бор, черния бор, бука, елата и др. Почвите са преобладаващо кафяви планинско горски, тъмноцветно горски, хумусно-карбонатни.
Родопи

Западни Родопи

Долината на р. Въча разделя западните Родопи на две подобласти – Дъбрашко-Баташка (западна) и Переликско-Преспанска (източна). В Дъбрашко-Баташката част са разположени Чепинската, Баташката и Доспатската котловини, а най-високия връх е Голяма Сюткя – 2186м. В Переликско-Преспанската част се включват ридовете Чернатица (вр.Голям Персенк – 2091м.), Върховръшки, Мурсалица, Преспа, Радюва планина, Добростан. В рида Мурсалица се намира и вр. Голям Перелик (2191м.), който най-високият връх на Родопите. Съвеременния релеф на Западните Родопи се оформя през неоген-кватернерния период, като най-важно значение за оформянето му има блоково-сводовото издигане на планината.

Дълбоко всечени в скалния комплекс на Родопите са долините на реките Въча, Чепеларска, Девинска, Чепинска, Арда и др.

В районите с мрамори и варовици са се развили карстови процеси със съответните форми – въртопи, ували, пещери (Снежанка, Ягодинска пещера, Дяволското гърло и др.), ждрела (Триградското и Буйновското), скални мостове (Еркюприя – Чудните мостове), Испериховското карстово поле и пр. Изветрянето е довело до образуването в риолитите на скални откоси и игли – Смолянско (Турлата, Невястата, Голямата и Малката стена и др.), около вр. Баташки Снежник. Характерни за релефа са многобройните наносни конуси, сипеи и срутища. В района на Смолянските езера има прояви на свлачищни процеси.

Важно стопанско значение за Западните Родопи има находищата на оловно-цинкови руди в районите на Мадан, Рудозем, Лъки и др. Добиват се и разнообразни строителни материали – чакъл, пясък, гранит, риолити и др.

В най-ниските части на Западните Родопи е характерен преходния климат, а в най-южните континентално-средиземноморския. Във високите части климатът е планински. Преобладават северозападните ветрове.

Водното богатство на Западните Родопи е значително. По-големи реки са притоците на Марица – Чепинска, Въча, Чепеларска, Първенецка, Стара река. Река Доспат се отнася към водосбора на Места. В Западните Родопи са разположени красивите Смолянски езера, които имат свлачищен произход. За регулиране на оттока на реките в Родопите са построени язовирите „Батак“, „Доспат“, „Въча“ и др. Лечебни минерални води извират във Велинград, Михалково, Девин, Наречен, Брацигово, Беден, Варвара и др.

Характерно за почвената покривка на Западните Родопи е височинното зониране. В подножието на планинските ридове са разпространени делувиалните, които са особено подходящи за отлеждане на тютюн. Разпространени са канелените горски почви. В по-високите места – тъмнокафявите горски почви. Край реките са разпространени алувиално-ливадните почви.

В Западните Родопи са разпространени над 1800 растителни вида. Около 1/3 от иглолистните гори на Родопите са първични и естествени гори. В нископланинския пояс се срещат широколистни гори от дъб, келяв габър, клен, бряст, липа, трепетлика, както и храстите дрян, леска, глог, трънка и др. Във високия пояс са разположени горите от бук, габър, бял и черен бор, ела, смърч, бяла мура и подлес от боровинки и малини.

Животинския свят на Западните Родопи е представен от средноевропейски видове – благороден елен, сърна, дива коза, дива свиня, кафява мечка, вълк, лисица, златка, катерицам заек, таралеж. Передставители на птиците са глухар, сойка, скален орел, кълвач, чухал, чучулига, ястреб и др. Общо в Родопите се срещат около 260 вида прици от които 73 са включени в „Червената книга“ на България.

Източни Родопи

Източните Родопи са с нископланински хълмист характер на релефа. От север на юг nадморската височина се повишава. Източните Родопи се делят на три подобласти – Ардинска, Върбишко-Крумовишка и Гюмюрджинско-Мъгленишка.

Ардинската е разположена северно от долината на р. Арда и включва ридовете Чуката и Гората, както и Хасковската хълмиста земя, ридовете Драгойна, Мечковец и Хухла и хълма Градище. От запад на изток по реката има редица разширения и проломи (Железни врата, Студен кладенец и др.), позволили изграждането на няколко големи язовира.

На юг от долината на р. Арда се простира Върбишко-Крумовишката подобласт с ридовете Жълти дял, Стръмни рид, Ирантепе и Сърта, както и поречията на реките Върбица и Крумовица.

Южно по поречията на реките Върбица и Бяла до границата с Гърция е разположена Гюмюрджинско-Мъгленишката подобласт. Към нея се отнасят северните склонове на на ридовете Мъгленик и Гюмюрджински снежник.

В Източните Родопи са се оформили три денудационни нива, които придават на релефа стъпаловиден характер. Река Арда е образувала няколко сравнително дълбоки пролома – Студен кладенец, Камилдолски и др. Екзогенните процеси са оформили красивите скални гъби около с. Зимзелен, с. Бели пласт, с. Доброволец.

В Източните Родопи по-значители са находищата на оловно-цинкови и полиметални руди в районите на Маджарово, с. Звездел и Златоград. На хромови, антимонови руди и азбест в Крумовградско, перлит – Кърджалийско и Джебел. В района на Крумовград са открити и значителни запаси от злато. Добиват се и разнообразни строителни материали.

В Източните Родопи северно от р. Арда климатът е с преходни черти, а на юг с континентално-средиземноморски. Снежната покривка рядко се задържа повече от седмица, въпреки няколкократното й образуване през зимата.

Почвената покривка в Източните Родопи се характеризира с височинно зониране. В подножието на планинските ридове са разпространени делувиалните почви – подходящи за отглеждане на тютюн. Широко разпространение имат канелените горски почви. Във височина са разположени светлокафявите.

По високите части са разпространени гори от дъб – благун, горун, цер, а по северните склонове на Гюмюрджинско-Мъгленишката подобласт има букови гори. Срещат се още липа, маклен, както и някои редки видове като силивряк в резервата „Вълчидол“, южно лале, синтенисова перуника и др. За Източните Родопи е характерно разпространението на храстова и нискостъблена растителност – космат дъб, келяв габър, брекиня, дива круша, мъждрян, дрян, червена хвойна, смрадлика, чешкодрян, зеленика, червена хвойна, жасмин и др.

От животинския свят тук са разпространени сърна, чакал, пепелянка, змия пясъчница, смок мишкар, македонски гущер, костенурки, видра и др. В Източните Родопи гнездят около 180 вида птици – редките видове белоглав лешояд, египетски лешояд, белоопашат мишелов, скален орел, скален дрозд, сокол скитник, керкенез, коприварче, черен щъркел и др.


Разходка из Родопа планина – видео