Етнографски музей
Музейната сбирка в Широка лъка характеризира в общ план подредбата на широколъшката къща през миналото столетие.
Къщата е построена още през 1853г. и е наречена “конак”, защото е била предназначена за къща на турски административен служител.
Самата сграда като архитектурно творение на нашите стари майстори, носи всички типични черти и детайли на възрожденската къща – еркери, фасада, дървен обков (придава особена красота), надвесена стреха – хармонично приобщена към околната среда.
Работно време на музея:
10:00-12:00 и 14:00-17:00 часа (последно влизане в музея 16:30 ч.)
Телефон за информация: 03030 22 22
В приземния етаж е подредена стая с предмети, които са служили на тогавашния бит и по-специално на собствениците на къщата след освобождението, чийто поминък бил овцевъдството. Другите три стаи от първия етаж – гостна, дневна и работна са подредени също изцяло в стила на широколъчанина. Родопската етнография доминира напълно. В нея са вложени естественото чувство на родопчанката, нейното виждане и усещане за хармония и красота.
Облекло
Мъжкото облекло е съставено от шалвари в бозов цвят – естествен, получен направо от вълната на овцете; червен пояс; навущата – бели; калчуните са бозови с богата декорация от гайтан; шапката – от къдрава черна овча кожа – нарича се гугла. Дъната на шалварите са спуснати доста надолу.
Облеклото на дюлгерите (строителите) е същото, но в черно или тъмно синьо, вместо бозово. Мъжете по време на празник (особено през зимата) носят кюркьове (ямурлуци – наметала) от овча кожа.
Женската носия е богата и комфортна. Тя е съставена от вълненик – тъмно син, щедро нашит в долната част с гайтан сърма, с дантела; миндиль – оранжево-зелен, с горско зелени ивици; пазухи; клашник, богато декориран със сърма по ръкавите и дантели за фон, а отпред с черни кожички; на главата – богато украсена вълнена кърпа или тестемел за възрастните жени; за кръста – няколко метра вълнен червен пояс; терлиците – везани с прежда или сърма са винаги неразделна част от женското облекло. На пояса обикновено девойките слагат кърпичка отпред, а на косите над ухото – цвете, наречено за любимото момче.