Солища или романтика в бяло

Ако в някой снежен уикенд решиш да отскочиш до планината най-добре избери колкото се може по-отдалечено кътче, там където туристите са по-скоро изключение, а зимата се представя в най-искрящо белите си нюанси. Като село Солища, например.

Солища - романтика в бялоКато бяла коприна, надиплена на вятъра се разгръщат заснежените гънки на Средните Родопи, скрили в пазвата си селища с каменни къщурки, стари чешми и белосана църква с камбанария. Тази идилична картина ще изплува пред теб, ако пътуваш в планината през зимата. Едва на 4 км. от известния архитектурен резерват Широка Лъка ще попаднеш сякаш на края на света или по-точно… в село Солища.

Пътят рязко свива надясно, веднага след като отминеш последните къщи на Широка Лъка, а след това неочаквано се стеснява и започва да криволичи нагоре в планината. Опасенията, че обилните снеговалежи предишната нощ ще затруднят достъпа до този недокоснат от глобализацията кът се оказват безпочвени. Защото за разлика от други места, тук пътната настилка всяка сутрин грижливо се почиства и опесъчава. Така след няколко завоя, разкриващи заскрежени долини и вечнозелени борови горички, внезапно се озоваваш в Солища.

Селцето се е смълчало под плътния си снежен юрган, а единствените признаци на живот в околностите са кълбетата синкав дим от комините. Цари пълна тишина, толкова неестествена, че чуваш как снежинките се сипят от небето, а снегът хруска в краката ти. Лек ветрец се прокрадва по стръмните улички и разклаща клоните на близката гора с над 300 годишни гигантски черни борове. Гората си има име „Черночето” и заема достойно място сред списъка на местните забележителности. Селото наброява едва 36 постоянни жители. Но през лятото населението му „набъбва” до 300 – предимно виладжии и заклети ценители на природата и старините.

Къщите в селото са на 1300 м. надморска височина. Разположеното във високата част на Родопите селце всъщност е най-близкото населено място до връх Перелик – първенецът на Родопите, с неговите 2191 м. надморска височина. Някога хората от този край отглеждали огромни стада с овце. Тук те ги пасели, а на мястото на днешното село хвърляли огромни буци каменна сол и животните идвали, за да ги ближат. Така се появило и името на селото – Солища. Селото е много старо и е с типично родопска архитектура. Повечето му къщи са строени от камък и кал. А вторият им кат е предимно от кирпич. Стените на приземните етажи пък са с по един метър дебелина, помещенията трудно се затоплят, но след това дълго задържат топлината, покривите на къщите са тиклени.

Хората тук се гордеят със своята църква „Св. Неделя”, една от най-големите този край, издигната в 1892 г. Камбаните й са отлети от мед и сребро, затова бистрият им звън отеква чак в съседните села. Решаваш да се разходиш из селцето и поемаш по стръмните му улици. А те отвеждат нагоре в планината, откъдето притаяваш дъх пред безбрежното море от преливащи един в друг планински върхове.

Подножието на близкия връх Перелик е сборен пункт на сноубордистите. Там снегът се задържа 250 дни в годината и на места достига до 3 метра дълбочина. Това е едно от най-фантастичните места у нас за екстремно спускане в девствен сняг, твърдят ентусиасти, които политат с шеметна скорост между редките ели, обрасли по склоновете. За да не остане назад в предлагането на атракции, село Солища също осигурява снежни емоции. Преди време местни предприемачи закупиха и монтираха в околностите малък ски влек и вече всеки може да съчетае почивката си на село с каране на ски.

Околностите не селото предлагат уникални заскрежени пейзажи. Погледът се спира върху очертанията на най-близкия връх Турлата /1822м. / Отдалеч той удивително наподобява на купа сено и е част от местния пейзаж, изобразяван по пощенски картички и туристически диплянки. В миналото на върха се издигала римска крепост, съоръжена със сложна водопроводна мрежа. От някогашното й величие обаче са останали само руини. Въпреки това си струва да го покориш, за да се порадваш на поредната космическа гледка в краката ти.

И ако наостриш слух, може да доловиш писък на гайда откъм селото. Защото Солища се слави с талантливите си гайдари, които от незапомнени времена огласяват околностите с игривите си трели, а в днешно време жънат успехи на национални събори и международни фолклорни фестивали. Оказва се, че не само българи, но и много чужденци са открили за себе си този дивен кът от България и редовно отсядат в селото.

Няколко уютни фамилни хотелчета от години успешно развиват селски туризъм. Можеш да отскочиш с автомобили до връх Перелик или пък да се изкачиш до там пеш за два часа. През лятото туристите берат диви плодове и билки и си правят чайове с мащерка, риган, кантарион и пр. Околностите са обрасли с черни и червени боровинки и малини. Домакините ще те нагостят с родопски клинове, качамак, пататник. А сутрин ще закусваш с домашно приготвени колаци – вид палачинки, които се пекат на гореща тикла и се сервират с масло, сирене или сладко от диви плодове.

Автор: Венета Николова. Пътешествия без край