Село Широка лъка – бижуто на Родопите

В България има огромно разнообразие от природни забележителности, които правят страната ни перфектното място за туризъм – независимо дали сте почитатели на морето или планината, на спокойната или активна ваканция, на културния или шопинг туризма. Тук има по нещо за всеки!

Ако обаче за следващата почивка искате едно по-спокойно преживяване, с което да се върнете към българските си корени, със сигурност няма по-добро място за това от село Широка лъка. Разположено в сърцето на най-красивата българска планина – Родопите, то предлага уникална смесица от природа и архитектура. Издига се на двата бряга на Широколъшката река и е в непосредствена близост до големия областен център Смолян, както и от курортите Пампорово и Девин. Днес Широка лъка е обявена за архитектурно-етнографски резерват заради забележителния вид на най-ранните възрожденски къщи, съхранени от началото на XIX век.

Въпреки че постройките, които виждаме днес, датират от периода малко преди Освобождението, историята на самото село започва около две столетия по-рано – през XVII век. Тогава е извършен един от най-свирепите опити за потурчване на местното население. Първоначално селището е основано на мястото на днешната махала Заевите, но поради свличания хората са принудени постепенно да се изместят до района, в който днес се намира селото.

Някои от най-популярните сгради в Широка лъка, които задължително трябва да посетите, са Калайджийската къща, Григоровата къща, Богдановата къща, Етнографският музей и Националното училище за фолклорни изкуства, където младежите се обучават в майсторството на фолклорната музика. Безспорно всеки от нас са го побивали тръпки при звука на красива народна песен, съпроводена от омайващия звук на каба гайдата. Именно в Широка лъка можете да се насладите на автентичното звучене на тези мелодии, които карат всяко българско сърце да подскочи. Друга голяма забележителност на селото е църквата „Успение Богородично“, издигната през 1834 г. Смята се, че е построена от местното население само за 38 денонощия, а иконостасът на църквата е дело на самия Захари Зограф и неговите ученици. Всички къщи в селото са в типичния възрожденски родопски стил, а отвътре са богато декорирани с дървени миндери и автентични български черги.

Друг ярък символ на нашия фолклор, на който може да се радва всеки посетител, е интересният кукерски фестивал. Той се състои всяка година в първата неделя от март и е наречен от местните Песпонеделник. Тогава мъжете, маскирани в пищни, но плашещи костюми, излизат по улиците, за да изгонят злото от селото. Фестивалът ежегодно събира на едно място кукери и народни изпълнители не само от Широка лъка, а и от цялата околия.

На почит тук е и популярният български обичай лазаруване. На Лазаровден лазарките се събират в една от селските къщи, а после в своите красиви народни носии обикалят селото и пеят песни, за да донесат благоденствие, здраве и щастие.

Обаянието на района обаче не се простира само в рамките на селото. Невероятна природна красота смайва всеки, решил да се разходи и в околността на Широка лъка. Наблизо се намират скалните феномени Момата, Главата и Лятната гора. Селото е отправна точка за много близко разположени планински върхове като Турлата, Голям Перелик, Малък Перелик и Широколъшки снежник.

Както виждате, причините да посетите Широка лъка са много. Затова не се колебайте да изберете това приказно родопско селце за следващата си почивка! Ние горещо ви го препоръчваме!

http://www.bulgarianhistory.org/shirokaluka/