За почитта към Екзарх Стефан І в родната Широка лъка и по света

Гергана Чотрева, секретар НЧ „Екзарх Стефан” в интервю за Радио „Фокус“ – Смолян.

Радио Фокус: Г-жо Чотрева, в село Широка лъка се почитат традициите и много се държи на запазването на историческото минало на този край. Читалището е една културна институция, която не спира своята дейност и до ден днешен, да кажете обаче кога възниква читалищната дейност в селото и кога се е построила сградата, в която сте в момента?

Гергана Чотрева: Тази година през месец септември ще отбележим 145 години от основаването на читалищната дейност в селото и създаване на читалище. Идеята за основаването на читалище е на тогавашния учител в селото Георги Богданов през 1872 г., което първо е създадено като Дружество за култура, просвета и стопански напредък, наречено „Мравка”, като са имали предвид трудолюбието на мравката, за да създава и да твори. Будните младежи се събирали в училището, което е било абонирано и е получавало вестници, които са се издавали в Цариград и Браила и от там, идвайки в Пловдив са били доставяни в Широка лъка. По този начин хората в Широка лъка са се запознавали с обществения, културния и просветния живот и така се поставя началото на читалищната дейност в селото.

Така възниква идеята да се създаде и библиотека с тези периодични издания и с някои книги, които за онова време са били ценни. Така просъществува няколко години това Дружество за култура, просвета и стопански напредък и тъй като едно учреждение трябва да има и Устав през 1896 г. вече Инициативен комитет изработва и Устав на читалището, и от този момент нататък вече читалището съществува като уставно регламентирано учреждение.

Постепенно читалището набира скорост, ползвайки сградата на училището, тъй като няма собствена и между читалищното настоятелство възниква идеята, че трябва да създадат Храм на културата и да имат собствена читалищна сграда. Населението тук по онова време не е било толкова заможно, но все пак всяко домакинство отделя някакви средства, а други помагат с труд. По-заможните видни личности са дарили по-крупни суми, но най-много средства е дал Екзарх Стефан и така през 1931 г. е положен основния камък на читалищната сграда, която за времето е била доста масивна.

Самият проект за изграждането на читалището пък е изработен безвъзмездно от първата жена архитект в България Мара Захариева, която е родена в Широка лъка. Читалището е построено за 3 години, завършено е и е открито през 1934 г. и избират за негов патрон митрополит Стефан, защото по това време Екзарх Стефан е бил Софийски митрополит и читалището е наречено „Митрополит Стефан”. В него започва да се развива изключителна дейност, започва да функционират театрални състави, хор, оркестър, като тази дейност по време на войните, особено през Втората световна война има един застой и след 1946 година читалището има един изключителен възход. Разбира се тогава и населението на Широка лъка е било многобройно и към читалището е имало няколко състава – театрален от 50 човека, хор от 49 човека, оркестър от 17 човека, отделно са детските състави. Само съставите, които са функционирали в читалището са наброявали между 150 – 200 човека. В основата на всички тези дейности, които се развиват в читалището са ръководени от интелигенцията в селото и това са били учителите. Дейностите в читалището продължават и сега, но вече с доста по-малко самодейци и смея да твърдя, че и сега продължаваме делата на предшествениците ни и в читалището има живот и това, което е завещано и оставено от нашите деди не е било напразно.

Радио Фокус: Освен, че екзарх Стефан е роден в Широка лъка и е един от най-големите дарители, дали средства за изграждането на читалището, той е известна и почитана личност в цяла България, в чужбина също, особено от еврейската общност, какво още разказват хората в селото за живота и дейността на екзарх Стефан?

Гергана Чотрева: Разбира се, че освен факта, че е роден в Широка лъка и е дарил средства за изграждането на читалището има още много причини да го изберем за наш патрон. Бих казала, че той е една всестранно развита личност. Роден е в религиозно семейство, неговият баща също е бил свещеник и детството му, както и на всички деца живели по това време не е било леко, знаем че животът е бил тежък. Неговото рождено име е било Стоян.

Хората разказват, че той като дете имал тежък здравословен проблем и неговите родители търсели по всякакъв начин изцеление. Майка му завела в църквата „Света Богородица” да се поклони пред иконата на Богородица и да поиска изцеление от нея. След това той наистина оздравява и макар и в детска възраст казва, че един ден той ще отдаде живота си в името на църквата.

След като завършва в родното си село начално образование се записва да учи в Самоков в богословско училище. Завършва го с отличие, след което се завръща в Широка лъка и няколко години е бил учител в съседното село Солища. Всички са били възхитени от неговата образованост, от философското му мислене, макар и в много млада възраст и затова го изпращат да учи в Киевската духовна семинария. След завършването на семинарията няколко години учителства в Пловдивската мъжка гимназия, а след това е бил преподавател в Цариградската духовна семинария. По време на неговото учителстване е набрал достатъчно опит, отива да живее в София и става секретар на Българската екзархия.

През 1910 г. е подстриган в монашески сан и приема монашеското име Стефан. След секретарството е изпратен в Женевския университет в Швейцария където в продължение на четири години изучава както богословски науки така и философия и оттам получава диплом Доктор по философия. Връщайки се в България той вече е провъзгласен за софийски митрополит, след което заради заслугите, които има като митрополит през 1945 година за Български екзарх под името Стефан І. И като митрополит, и като Глава на Българската църква той прави впечатление с изключителната добронамереност към всички хора и религии, а самият той е владеел четири езика.

Имал е много публикации, статии във вестници, списания не само у нас, но и в чужбина, които са около 1000 на брой. Самият той е написал 26 книги и много от тях са преведени на чужди езици. Бил е изключително добър дипломат, затова и политиците и като митрополит и като екзарх го ползват когато трябва да водят някакви много важни държавни преговори.

Особена заслуга екзарх Стефан като Глава на Българската църква като екзарх е имал в спасяването на българските евреи. Известно е, че по време на ІІ Световна война евреите, включително и тези в България трябвало да бъдат изселени и закарани в концлагери. Екзарх Стефан упорито се противопоставя на това, заявявайки, че докато той е Глава на Българската църква няма да допусне нито един евреин, живеещ в България да бъде изселен и закаран в концлагер, където да бъдат избити.

Именно за това екзарх Стефан е много уважаван и почитан от еврейската общност не само в България. По инициатива на еврейската организация в България тук в Широка лъка беше издигнат паметник на екзарх Стефан и до ден днешен, когато селото се посещава от еврейски туристи, първото място където се спират е паметникът на екзарх Стефан, за да почетат неговата памет. В Йерусалим, в Алеята на праведните със златни букви е написано името на екзарх Стефан, което потвърждава факта, че той е бил изключително добър дипломат и човеколюбец.

Идва обаче един момент в периода след 1947-1948 година в който настават спорове в Църквата, в следствие на което той самият става „неудобен” в Църквата и под натиска на някои представители на Светия синод той е принуден да си подаде оставката и вместо да бъде изпратен в манастир, той е заточен в царската резиденция в село Баня, Карловско.

Има много интересни негови писма за пребиваването му там, как се чувства самотен и отхвърлен и как е недооценена неговата дейност като духовник и общественик. Именно в тези писма е посочена и неговата последна воля – един ден след неговата смърт тленните му останки да бъдат пренесени в родното му село. Тук над неговата родна къща в една красива местност има параклис и неговата последна воля е била да бъде погребан там. За съжаление това не е станало и неговите тленни останки се намират в Бачковския манастир.

Местните от Широка лъка са имали желанието да изпълнят неговия завет, но по различни причини, в това число и политически, това не се е осъществило. В Широка лъка обаче го тачим и се прекланяме пред неговото дело.

Гергана Чотрева, секретар на читалище „Екзарх Стефан” в интервю за Радио „Фокус“ – Смолян.