Широка лъка – храм на родопската песен

Ако обичате омайната мелодия на гайдите, село Широка лъка гостоприемно ви очаква. В храма на родопската песен ще се потопите в забравената магия на фолклорното изкуство и ще почерпите знания от непресъхващия извор на българската народност.
Широка лъка – храм на родопската песен

Широка лъка е от онези родопски селца, в които всяка къща носи белега на миналото, трагизма на българския народ, но и неговата героичност. Тук има над 100 паметника на културата, чиято автентичност събужда носталгия по изконните родни традиции, по забравеното фолклорно звучене и по неповторимия вкус на родопските гозби.

Родопчани са известни с любовта си към гайдите, а в самото село са се родили не един и двама музиканти. В Широка лъка има специално устроен дом-музей на родопските каба гайди, където са изложени инструментите на някои от най-добрите майстори на гайди и свирачи на гайда в страната. От тук народната музика покълва в сърцата на творците и продължава да се предава във времето. Ето защо Широка лъка заслужено носи прозвището „храм на родопската песен“.

Село Широка лъка е много подходяща изходна точка за планински туризъм . В околностите му се намират родопските върхове „Турлата”, „Голям Перелик” (най-високият в Родопите), „Малък Перелик”, „Широколъшки снежник“ и връх „Орфей“. На няколко километра в посока Девин пък можете да се отдадете на здравен туризъм в Беденските минерални извори (подходящи за лечение на сърдечно-съдови заболявания, проблеми на опорно-двигателната система и нервни разстройства). В същата посока ви очакват и скалните феномени „Главата”, „Момата” и „Лятната гора”.

История

Въпреки че според археологическите сведения околностите на Широка лъка са били населени от траките още към V в., а по-късно през Средновековието са се оформили и първите български селища, същинското основаване на Широка лъка става по време на турското робство. В опит да избягат от насилственото помохамеданчване, много български семейства избират за убежище най-труднодостъпните части на Родопите и след неколкократно преместване се установяват в долината на Широколъшката река, която им осигурявала благоприятен терен за строителство и битуване.

Днес село Широка лъка е класифицирано като архитектурен и фолклорен резерват и като един от 100-те Национални туристически обекта.

В построяването на църквата „Успение на пресвета Богородица“ участвали всички местни жители (включително жените и децата). Устроен бил да служи не само като религиозно сборище, но и като убежище при евентуално нападение. Срещу всеки прозорец има колона за защита от турските куршуми (общо 8), подпиращи сводест каменен покрив. За още по-сигурна защита от турските набези, храмът „Успение на пресвета Богородица“ е ограден със 120 м. каменна ограда, достигаща височина до 10 м.

Стените на църквата са изградени от камък и вар, а вътрешността е изписана с творчеството на Димитър Зограф (брат на Захари Зограф), който в рамките на 1 година успява да завърши изящните иконописи. Към църквата е пристроена камбанария с две камбани, които и до днес огласят селото в празнични дни. За част от църквата се считат и двете училища – старото и нефункциониращото вече килийно училище „Св. Панталеймон“, както и костницата до южната фасада.

Сред най-забележителните къщи – паметници в Широка лъка са Калайджийската, Учиковската, Богдановата, Паламарчовата и Григоровата къщи, датиращи от началото на XIX в. Представа за автентичния бит на родопчани от онова време ще добиете от експозицията в Етнографския музей и от разказите на неговия уредник. Музеят се помещава в построения през 1853 г. „Згуров конак“ (собственост на бивш турски служител), издържан във възрожденски стил с типичните елементи – 2 етажа, висок каменен комин, дебели зидове, ковани врати, малки прозорчета и вътрешни дървени стълби.

http://travel.rozali.com/bulgaria/p14692.html