Природа
Голямото климатично и почвено разнообразие обуславят богатото растително разнообразие в Родопите. На територията на цялата планина са установени над 2000 вида висши растения, от които 90 са балкански ендемити и силно застрашени от изчезване видове.
В иглолистния пояс, който е развит предимно в Западните Родопи се срещат смърч, бял бор, черен бор, както и бук. На по-голяма височина преобладават храстовата и ливадната растителност.
В продължение на векове по тези места са минали много хора и въпреки това местната природа е съхранила непокътнати от човека места. Затова районът прилича по-скоро на резерват с много рядко срещани животни и растения. Под сянката на вековните смърчови и букови гори може да забележите следите на кафявата мечка, да чуете стъпките на дива коза или сърна, да усетите бързото шмугване на уплашена лисица в храстите. А дълговечният жител на планината – вълкът, ще ви гледа отдалече.
Над 200 вида са птиците, които владеят небето над Западните Родопи. Между тях е особено рядката скалолазка. Скалните лястовици и бързолетите пък имат предпочитание към живописните ждрела. Денят тук е озвучен от крясъците на керкенезите и соколите скитници. А през нощта на природната “музикална сцена” идва времето на бухала. В ранната утрин при по-добър късмет може да се насладите и на любовните стрели на глухаря. Най-високо в небето, сякаш строг наблюдател и съдник, гордо пори въздуха с криле скалният орел – господарят на хищните птици.
Не пропускайте да разгледате и галерията със снимки на животинския свят в района на Широка лъка.
Родопите са китна градина от редки цветя. Мурсалица и Триградските скали се славят като планинските ридове с най-голямо растително богатство. Напролет зеленият килим на поляните се изпъстря с диви уханни цветя. Тук има видове, които растат единствено в тази част на света. Повечето от тях носят името на планината: Родопски крем (Lilium rhodopaeum), Родопска теменуга (Viola rhodopaea), Родопско лале (Tulipa rhodopae) и много други. Но най-забележителното в целия пъстър букет е уникалното цвете на Орфей (Heberlea rhodopaensis), познато в планината като Родопски Силивряк. Хербалея родопензис е неповторим ендемит, остатък от ледниково време. Руски и български ботаници правили опити с него. Изскубвали го с корените и го държали в хербарий две години и половина. А после го засаждали и то като по чудо се прихващало и развивало. Орфеевото цвете е единственото цвете в света, което изпада в анабиоза (мнима смърт). Може би именно то крие тайните на безсмъртието.
Още древните траки са познавали това истинско чудо на природата. Самият Орфей е известил на света за безценните му качества. По-късно римляните започнали да го изсичат върху монети и то се превърнало в емблема на Родопите и символ на безсмъртието на Орфей.
Западните Родопи са чудесно място за всички билкари и гъбари. Тук рогът на изобилието щедро изсипва ароматни диви плодове – шипки, боровинки, къпини, малини, ягоди. Сред лековитите растения в този район се срещат мащерката, риганът, дивата мента. Тук гъбарите могат да напълнят торбите си с манатарки, масловки, сърнели, пачи крак и много други ядливи гъби.